БУЧИНИШ СЕМЕ 20гр.

БУЧИНИШ СЕМЕ 20гр.

Наличност: В наличност
10.00 лв.
Код на продукта: БУЧИНИШ СЕМЕ 20гр.

Бърз преглед

Бучиниш CONIUM MACULATUM L. (сем. Umbelliferae — Сенникоцветни) Български народни наименования: кукуда, мангалък, петнист бучиниш, пищеделяк, сърчевина, църкало. Народни наименования в други страни: Руски - Болиголов пятнистый, Aнглийски ...
+

Бучиниш

CONIUM MACULATUM L.

(сем. Umbelliferae — Сенникоцветни)

bu4ini6.jpgБългарски народни наименования: кукуда, мангалък, петнист бучиниш, пищеделяк, сърчевина, църкало.

Народни наименования в други страни: Руски - Болиголов пятнистый, Aнглийски -poison hemlock, Немски - Geileckter Schieriing, Френски - cigue.

Употреба на бучиниша като лековита билка: В народната медицина като болкоуспокояващо средство външно във вид на лапи при ревматизъм, подагра, лимфатични възпаления и др., но само при лекарско предписание. Употребява се и като противонасекомно средство.

Отровна билка, като при изсушаването отровното действие намалява, но не изчезва.

Характерни особености: Бучинишът е двугодишно тревисто растение. Стъблото е високо до 2,5 м, с голи и кухи междувъз- лия, разклонено, опръскано с червеновиолетови петна, покрито със синкав, лесно изтриваем налеп. Листата са голи, назъбени, три пъти пересторазделни, с перести сегменти, в общо очертание широко триъгълни, до 60 см дълги, а тези по стъблото са по-дребни и по -прости. Цветовете са без зъбци на върха си, събрани в сенници, съставени от 12 — 20 лъча. Те са бели. Обвивката при основата на главните лъчи е многолистна, а тази около цветните дръжки е едностранна, съставена от 3 — 6 листчета. Плодът е яйцевиднозакръглен, гол, до 3 мм дълъг, със силно изпъкнали хрущялни надлъжни ребра. Цялото растение е с неприятна миризма, която наподобява миризмата от мишки и се чувствува още по-силно при прибавяне на разтвор от калиева основа. Цъфти през май — септември.

Разпространение: В Европа/ Зап. Азия и Сев. Африка, а е пренесен и в другите континенти с изключение на Австралия. У нас се среща из изоставените места, особено в съседство с жилищата, около оградите, торищата и др. като бурен в цялата страна с изключение на по- големите планински височини.

Употребяема част: Стръковете и семената (Herba Conii maculati, Herba Ci- cutae maculatae).

Време за бране: Юли — август.

Начин на бране: Отрязват се връхните стръкове по време на цъфтене на около 25 см отгоре. Да не се бере от деца, нито от берачи срани по ръцете. По време на брането да не се пипат очите и лицето. След бране преди ядене добре да се измиват ръцете с вода и сапун.

bu4ini6_2.jpgНачин на сушене: Събраният материал се прочиства от случайни примеси и се суши в проветриви помещения на сянка или в сушилня при температура до 45°. При опитен сушач материалът може да се суши 1 — 2 часа и на слънце, докато листата започнат да се набръчкват, като често се обръщат и се доизсушават в сухи и проветриви помещения.

Рандеман: От 4,5—5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи. Изсушените стръкове трябва да са запазили външния изглед на свежите и да отговарят на описанието, дадено в „Характерни особености".

Съхранение: С предпазливост в сухи и проветриви помещения, отделно от другите неотровни билки. При по-дълго съхранение дрогата губи от активността си.

Съдържание: Пет алкалоида, най-важният и в най-голямо количество от които е течният отровен алкалоид кониин (на него се дължи неприятната миризма). Той се съдържа във всички части на растението, но е установено, че най-висок е процентът му във върхарите и незрелите плодове. Освен това в плодчетата е установено съдържанието на метилкониин, коницеин, конхидрин, ябълчна киселина. Листата съдържат етерично масло, кафена киселина, флавоновия глюкозид диосмин и значително количество (до 1167 мг %) витамин С. От цветовете са изолирани кверцетин и кемпферол.

Напишете отзив

Моля влезете в профила или се регистрирайте, за да напишете отзив.