КИСЕЛ ТРЪН ПЛОД 20гр.

КИСЕЛ ТРЪН ПЛОД 20гр.

Наличност: В наличност
2.00 лв.
Код на продукта: КИСЕЛ ТРЪН ПЛОД 20гр.

Бърз преглед

Киселият трън -за черния дроб и жлъчката BERBERIS VULGARIS L. (сем. Berberidaceae — Киселтрънови) Български народни наименования — кисел трън, жълтеника, жълтика, царево дърво. AНГЛИЙСКИ barberry; pepperidge bushes Билката кисел трън  се прила...
+

Киселият трън -за черния дроб и жлъчката
BERBERIS VULGARIS L.
(сем. Berberidaceae — Киселтрънови)
Български народни наименования — кисел трън, жълтеника, жълтика, царево дърво.
AНГЛИЙСКИ barberry; pepperidge bushes

Билката кисел трънБилката кисел трън  се прилага при чернодробни и жлъчни заболявания и при възпаление на бъбреците и пикочния мехур.
Установено е, че декокти и тинктури от коренови кори на киселия трън, както и тоталната алкалоидна смес стимулират жлъчната секреция, повишават диурезата /отделянето на течности чрез урината/, увеличават тонуса и перисталтичната дейност на гладката мускулатура на храносмилателния тракт и съкращенията на матката, забавят сърдечната дейност и понижават краткотрайно кръвното налягане.
Алкалоидите с протоберберинова структура (берберин, берберубин, колумбамин, палматин и ятроризин) упражняват широка гама от ефекти.
Действувайки върху централната нервна система, киселият трън  потиска спонтанната активност, намалява мускулния тонус, удължава хексобарбиталовия сън (особено тетрахидроберберинът).
Алкалоидите на киселия трън оказват стимулиращо продукцията на билирубин и жлъчни киселини влияние, повишават жлъчния ток и съкращават жлъчния мехур. Най-подчертан жлъчкогонен ефект притежава берберинът, следван от бербамина, а най-продължителен — оксиакантинът.
Гладката мускулатура на храносмилателния тракт и матката под влияние на  алкалоидите на киселия трън повишават тонуса и съкратителната си активност. На техен фон влиянието на ацетилхолина се усилва.
На кръвното налягане киселият трън оказва слабо и преходно понижаващо действие.
В опити на животни е установена значителна антитуморна и антилевкемична активност за някои от проктобербериновите алкалоиди (берберубин, ацилберберубин, талматрубин).
Съобщава се за добре изявено антибактериално действие на берберина по отношение на Vibrio cholerae, Staph, aureus, Escherichia coli, Salmonella, Shigella dysenteriae k. др. В това отношение е наблюдаван синергизъм между берберина, от една страна, стрептомицина и сулфадиазина, от друга.
Апорфин-бисбензиловите бази (бербамин, оксиакантин и изотетрандрин) като димерни алкалоиди оказват цитостатично действие, понижават значително и продължително кръвното налягане, упражняват отрицателен ино- и хронотропен ефект върху сърцето, стимулират съкращенията на чревната гладка мускулатура.
Има данни, че много от ефектите на тези алкалоиди, съдържащи се в киселия трън , са свързани с освобождаване на хистамин.
Неотдавна полски автори съобщиха, че киселият трън предизвиква силно понижение на кръвното налягане.
Билката кисел трън- плодБилката и получаваните от нея галенови препарати се използуват главно за лечение на черния дроб и жлъчката,  стомашно-чревно, маточно тонизиращи и антимикробно действуващи средства. Препоръчват се при холецистити, в това число и калкулозни, при атония на жлъчния мехур и недостатъчно отделяне на жлъчка в реконвалесцентния период на инфекциозни заболявания; при цистопиелити; метрорагии, съпътствуващи фибромиоми; при забавена инволуция на матката в послеродовия период; при диарии, дизентерия и др.
Начин наприложение. Кори, корени и плодове от кисел трън се използуват за приготвяне на запарка в съотношение 1/2 чаена лъжичка ситно нарязана дрога (кори или корени) се запарва с 1 чаша вряща вода. От приготвената по този начин запарка (след прецеждане) — по 1—2 супени лъжици 2—3 пъти дневно. Ако се ползуват плодове от кесел трън, вземат се 2 чаени лъжички от тях (ситно нарязани) и се запарват в 1 чаша вряща вода. Взема се по 1—2 супени лъжици няколко пъти на ден.
В някои страни се използуват още тинктура от кисел трън (Tinct. Berberidis). Тя се съхранява на тъмно и прохладно място и се дозира по 25—30 капки 3 пъти дневно.
Характерни особености. Киселият трън е силно разклонен, до 3 м висок бодлив листопаден храст. Коренът е дълъг, дебел,, жълт, с тъмножълта кора. Клоните са покрити с шипове (видоизменени листа), обикновено по 3 заедно. Листата са тънки, обратно яйцевидни, продълговати, постепеннно стеснени в основата си, с мрежовидно жилкуване, слабо напилени, с къси дръжки, събрани в кичури по няколко заедно в пазвите на шиповете. През есента те добиват кафяв цвят. Цветовете на киселия трън са с приятна миризма. Те са жълти, дребни, събрани по 15—25 в увиснали гроздове, дръжките на които излизат от пазвите на листата. Околоцветникът е двоен (с 6-листна чашка и 6-листно венче). Плодовете са увиснали красиви гроздове. Те са продълговати, оранжевочервени сочни ягоди. Листата и плодовете имат кисел вкус. Цъфти през май — юни след разлистване, а плодовете узряват през септември, но се задържат върху растението продължително време.
Разпространение на киселия трън. В Средна и Южна Европа, европейската територия на Русия, Балканския полуостров. У нас се среща в храсталаците, по сухите и каменливи места и чукари, главно в покрайнините на горите в долната лесорастителна зона между другата храстова растителност, и то обикновено  на варовит терен.
Находища (по окръзи): Благоевградски (р. на Разлог и Банско), Варненски (р. на Провадия), Ловешки (р. на Ловеч), Пазарджишки р. на Панагюрище), Плевенски (с. Въбел — местн. Башеречка, общ. "Никопол), Пловдивски (с. Брестовица, гр. Перущица и Първомай), Сливенски (Сливен —местн. Асеновско дефиле), Смолянски, Софий¬ски (р. на Ботевград— местн. Витинска поляна), Шуменски (р. на Нови лазар).
Запасите от растението са ограничени.
Киселият трън има характерни красиви цветовеУпотребяема част на киселия трън. Корените (Radix Berberidis), корите от корените Време за бране. Март — май.
Начин на бране. Корените на киселия трън се изкопават през пролетта, при започване на сокодвижението в растението. След очистване от надземни части от пръст те се измиват и се оставят да се отцедят. Така подготвента билка се нарязва на парчета, дълги 10—12 см, и се суши или след измиване се обелва само кората.
Плодовете се берат при пълното им узряване и се предават свежи ла билкосъбирателната организация.
Начин на сушене. Така подготвените корени или само корите от тях се сушат в проветриви помещения или в сушилня при температура до 40°.
Рандеман. От 2—3 кг свежи корени на киселия трън се получава 1 кг сухи; от 4 кг свежи кори се получава 1 кг сухи.

Съхранение. Киселият трън се съхранява в сухи и проветриви помещения. Да се съхранява предпазливо, защото корените са отровни.
Съдържание. Корените съдържат следните 3 групи алкалоиди: 1) квартернерни бази: берберин, ятроризин, колумбамин и берберубин; 2) терциерни бази: оксиакантин и бербамин; 3) алкалоид, който е изо¬лиран от кората на корена и е дериват на бис-изохинолина. Бербе- ринът се съдържа в кората на корена до 7%, а в дървесната част — до 0,4%. Плодовете съдържат ябълчна, винена и лимонена киселина,
витамин С, пектини и кйротиноиди. Листата съдържат да 140 гама каротин и до 117 мг % витамин С.
 

Внимание!!!В по-големи дози киселият трън е отровен.

Медоносна билка.

Напишете отзив

Моля влезете в профила или се регистрирайте, за да напишете отзив.